накърним

Речник на българския език

1. накърнѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • накарним
  • нъкарним
  • нъкърним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-кър-ним
непълен член на-кър-ни-мия
пълен член на-кър-ни-ми-ят
ж. р. на-кър-ни-ма
членувано на-кър-ни-ма-та
ср. р. на-кър-ни-мо
членувано на-кър-ни-мо-то
мн. ч. на-кър-ни-ми
членувано на-кър-ни-ми-те

2. накърним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

накърним е производна форма на накърня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).