накърмяне

Речник на българския език

накърмяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • накърмъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-кър-мя-не
членувано на-кър-мя-не-то
мн.ч. на-кър-мя-ния
членувано на-кър-мя-ни-я-та