накокошинвам се

Речник на българския език

накокошѝнвам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

накокошѝнваш се, несв. и накокошѝня се, св.
1. За птица — правя перушината ми да настръхне (от студ, от страх или за да изглеждам по-голям). Петелът се накокошини, готов за борба.
2. Прен. Разг. Напервам се, надувам се, възгордявам се.

Грешни изписвания (15)

  • накокошинвъм се
  • накокушинвам се
  • накокушинвъм се
  • накукошинвам се
  • накукошинвъм се
  • накукушинвам се
  • накукушинвъм се
  • нъкокошинвам се
  • нъкокошинвъм се
  • нъкокушинвам се
  • нъкокушинвъм се
  • нъкукошинвам се
  • нъкукошинвъм се
  • нъкукушинвам се
  • нъкукушинвъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ко-шин-вам на-ко-ко-шин-ва-ме
2 лице на-ко-ко-шин-ваш на-ко-ко-шин-ва-те
3 лице на-ко-ко-шин-ва на-ко-ко-шин-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ко-шин-вах на-ко-ко-шин-вах-ме
2 лице на-ко-ко-шин-ва на-ко-ко-шин-вах-те
3 лице на-ко-ко-шин-ва на-ко-ко-шин-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ко-ко-шин-вах на-ко-ко-шин-вах-ме
2 лице на-ко-ко-шин-ва-ше на-ко-ко-шин-вах-те
3 лице на-ко-ко-шин-ва-ше на-ко-ко-шин-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накокошинвал съм накокошинвала съм накокошинвало съм накокошинвали сме
2 лице накокошинвал си накокошинвала си накокошинвало си накокошинвали сте
3 лице накокошинвал е накокошинвала е накокошинвало е накокошинвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях накокошинвал бях накокошинвала бях накокошинвало бяхме накокошинвали
2 лице беше накокошинвал беше накокошинвала беше накокошинвало бяхте накокошинвали
3 лице беше накокошинвал беше накокошинвала беше накокошинвало бяха накокошинвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще накокошинвам ще накокошинваме
2 лице ще накокошинваш ще накокошинвате
3 лице ще накокошинва ще накокошинват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм накокошинвал ще съм накокошинвала ще съм накокошинвало ще сме накокошинвали
2 лице ще си накокошинвал ще си накокошинвала ще си накокошинвало ще сте накокошинвали
3 лице ще е накокошинвал ще е накокошинвала ще е накокошинвало ще са накокошинвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да накокошинвам щяхме да накокошинваме
2 лице щеше да накокошинваш щяхте да накокошинвате
3 лице щеше да накокошинва щяха да накокошинват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм накокошинвал щях да съм накокошинвала щях да съм накокошинвало щяхме да сме накокошинвали
2 лице щеше да си накокошинвал щеше да си накокошинвала щеше да си накокошинвало щяхте да сте накокошинвали
3 лице щеше да е накокошинвал щеше да е накокошинвала щеше да е накокошинвало щяха да са накокошинвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накокошинвал съм накокошинвала съм накокошинвало съм накокошинвали сме
2 лице накокошинвал си накокошинвала си накокошинвало си накокошинвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице накокошинвал съм накокошинвала съм накокошинвало съм накокошинвали сме
2 лице накокошинвал си накокошинвала си накокошинвало си накокошинвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм накокошинвал била съм накокошинвала било съм накокошинвало били сме накокошинвали
2 лице бил си накокошинвал била си накокошинвала било си накокошинвало били сте накокошинвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да накокошинвам щяла съм да накокошинвам щяло съм да накокошинвам щели сме да накокошинваме
2 лице щял си да накокошинваш щяла си да накокошинваш щяло си да накокошинваш щели сте да накокошинвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм накокошинвал щяла съм да съм накокошинвала щяло съм да съм накокошинвало щели сме да сме накокошинвали
2 лице щял си да си накокошинвал щяла си да си накокошинвала щяло си да си накокошинвало щели сте да сте накокошинвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих накокошинвал бих накокошинвала бих накокошинвало бихме накокошинвали
2 лице би накокошинвал би накокошинвала би накокошинвало бихте накокошинвали
3 лице би накокошинвал би накокошинвала би накокошинвало биха накокошинвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ко-ко-шин-вай на-ко-ко-шин-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ко-шин-вал
непълен член на-ко-ко-шин-ва-лия
пълен член на-ко-ко-шин-ва-ли-ят
женски род на-ко-ко-шин-ва-ла
членувано на-ко-ко-шин-ва-ла-та
среден род на-ко-ко-шин-ва-ло
членувано на-ко-ко-шин-ва-ло-то
множествено число на-ко-ко-шин-ва-ли
членувано на-ко-ко-шин-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ко-шин-вал
женски род на-ко-ко-шин-ва-ла
среден род на-ко-ко-шин-ва-ло
множествено число на-ко-ко-шин-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ко-ко-шин-ващ
непълен член на-ко-ко-шин-ва-щия
пълен член на-ко-ко-шин-ва-щи-ят
женски род на-ко-ко-шин-ва-ща
членувано на-ко-ко-шин-ва-ща-та
среден род на-ко-ко-шин-ва-що
членувано на-ко-ко-шин-ва-що-то
множествено число на-ко-ко-шин-ва-щи
членувано на-ко-ко-шин-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-ко-ко-шин-вай-ки