накокошинвало си

Речник на българския език

1. накокошинвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало си е производна форма на накокошинвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. накокошинвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало си е производна форма на накокошинвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. накокошинвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

накокошинвало си е производна форма на накокошинвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).