наковалня

Речник на българския език

накова̀лня — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. накова̀лни, ж. Желязна подложка,поставка, върху която се коват метали.
• Между чука и наковалнята. — В много тежко положение, между две опасности.

Грешни изписвания (7)

  • наковалнъ
  • накувалнъ
  • накувалня
  • нъковалнъ
  • нъковалня
  • нъкувалнъ
  • нъкувалня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ко-вал-ня
членувано на-ко-вал-ня-та
мн.ч. на-ко-вал-ни
членувано на-ко-вал-ни-те
звателна форма —

Връзки