наклонение

Речник на българския език

наклонѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. наклонѐния, ср. Спец. В граматиката глаголна категория, изразяваща отношението на говорещия към реалността на действието. Повелително наклонение.

Грешни изписвания (3)

  • наклунение
  • нъклонение
  • нъклунение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нак-ло-не-ние
членувано нак-ло-не-ни-е-то
мн.ч. нак-ло-не-ния
членувано нак-ло-не-ни-я-та