наказа̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наказа̀телна, наказа̀телно, мн. наказа̀телни, прил.
1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон.
2. Който служи за наказание. Наказателна мярка.
• Наказателен удар. — В спортни игри — извънреден удар с топка (или шайба) срещу страната, която е нарушила правилата на игра.
1. Който се отнася до наказания, съобразени с държавното право. Наказателен закон.
2. Който служи за наказание. Наказателна мярка.
• Наказателен удар. — В спортни игри — извънреден удар с топка (или шайба) срещу страната, която е нарушила правилата на игра.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- наказателин
- наказатилен
- наказатилин
- накъзателен
- накъзателин
- накъзатилен
- накъзатилин
- нъказателен
- нъказателин
- нъказатилен
- нъказатилин
- нъкъзателен
- нъкъзателин
- нъкъзатилен
- нъкъзатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ка-за-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ка-за-тел-ния | ||
| пълен член | на-ка-за-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | на-ка-за-тел-на | ||
| членувано | на-ка-за-тел-на-та | ||
| ср. р. | на-ка-за-тел-но | ||
| членувано | на-ка-за-тел-но-то | ||
| мн. ч. | на-ка-за-тел-ни | ||
| членувано | на-ка-за-тел-ни-те | ||