наема̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
наема̀телят, наема̀теля, мн. наема̀тели, м.
1. Лице, което наема нещо.
2. Лице, което живее под наем; квартирант.
1. Лице, което наема нещо.
2. Лице, което живее под наем; квартирант.
Грешни изписвания (7)
- наематил
- наимател
- наиматил
- нъемател
- нъематил
- нъимател
- нъиматил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-е-ма-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | на-е-ма-те-ля | |
| пълен член | на-е-ма-те-лят | |
| мн.ч. | на-е-ма-те-ли | |
| членувано | на-е-ма-те-ли-те | |
| бройна форма | на-е-ма-те-ли | |
| звателна форма | на-е-ма-те-лю | |