надсловче

Речник на българския език

надсловче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-с-лов-че
членувано над-с-лов-че-то
мн.ч. над-с-лов-че-та
членувано над-с-лов-че-та-та