надпрепускване

Речник на българския език

надпрепу̀скване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • надпрепусквъне
  • надприпускване
  • надприпусквъне
  • натпрепускване
  • натпрепусквъне
  • натприпускване
  • натприпусквъне
  • нъдпрепускване
  • нъдпрепусквъне
  • нъдприпускване
  • нъдприпусквъне
  • нътпрепускване
  • нътпрепусквъне
  • нътприпускване
  • нътприпусквъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-п-ре-пус-к-ва-не
членувано над-п-ре-пус-к-ва-не-то
мн.ч. над-п-ре-пус-к-ва-ния
членувано над-п-ре-пус-к-ва-ни-я-та