надпревара

Речник на българския език

надпрева̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. надпрева̀ри, ж. Надпреварване, състезаване. Спортна надпревара.

Грешни изписвания (15)

  • надпреваръ
  • надпривара
  • надприваръ
  • нъдпревара
  • нъдпреваръ
  • нъдпривара
  • нъдприваръ
  • натпревара
  • натпреваръ
  • натпривара
  • натприваръ
  • нътпревара
  • нътпреваръ
  • нътпривара
  • нътприваръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-п-ре-ва-ра
членувано над-п-ре-ва-ра-та
мн.ч. над-п-ре-ва-ри
членувано над-п-ре-ва-ри-те
звателна форма