1.
надколѐнен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
надколѐнна, надколѐнно, мн. надколѐнни, прил. Който е разположен над коляното.
Грешни изписвания (15)
- надколенин
- надкуленен
- надкуленин
- натколенен
- натколенин
- наткуленен
- наткуленин
- нъдколенен
- нъдколенин
- нъдкуленен
- нъдкуленин
- нътколенен
- нътколенин
- нъткуленен
- нъткуленин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | над-ко-ле-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | над-ко-лен-ния | ||
| пълен член | над-ко-лен-ни-ят | ||
| ж. р. | над-ко-лен-на | ||
| членувано | над-ко-лен-на-та | ||
| ср. р. | над-ко-лен-но | ||
| членувано | над-ко-лен-но-то | ||
| мн. ч. | над-ко-лен-ни | ||
| членувано | над-ко-лен-ни-те | ||
2.
надколѐнен
—
прилагателно име
(тип 84)
Значение
надколѐнна, надколѐнно, мн. надколѐнни, прил. Който е разположен над коляното.
Грешни изписвания (15)
- надколенин
- надкуленен
- надкуленин
- натколенен
- натколенин
- наткуленен
- наткуленин
- нъдколенен
- нъдколенин
- нъдкуленен
- нъдкуленин
- нътколенен
- нътколенин
- нъткуленен
- нъткуленин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | над-ко-ле-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | над-ко-лен-ния | ||
| пълен член | над-ко-лен-ни-ят | ||
| ж. р. | над-ко-лян-на | ||
| членувано | над-ко-лян-на-та | ||
| ср. р. | над-ко-лян-но | ||
| членувано | над-ко-лян-но-то | ||
| мн. ч. | над-ко-лен-ни | ||
| членувано | над-ко-лен-ни-те | ||