надипляне

Речник на българския език

надѝпляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • нъдипляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дип-ля-не
членувано на-дип-ля-не-то
мн.ч. на-дип-ля-ния
членувано на-дип-ля-ни-я-та