надзорница

Речник на българския език

надзо̀рница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. надзо̀рници, ж. Жена надзорник.

Грешни изписвания (7)

  • надзорнеца
  • надзорнецъ
  • надзорницъ
  • нъдзорнеца
  • нъдзорнецъ
  • нъдзорница
  • нъдзорницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-зор-ни-ца
членувано над-зор-ни-ца-та
мн.ч. над-зор-ни-ци
членувано над-зор-ни-ци-те
звателна форма