надзаглавие

Речник на българския език

надзаглавие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-заг-ла-вие
членувано над-заг-ла-ви-е-то
мн.ч. над-заг-ла-вия
членувано над-заг-ла-ви-я-та