надвишение

Речник на българския език

надвишение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-ви-ше-ние
членувано над-ви-ше-ни-е-то
мн.ч. над-ви-ше-ния
членувано над-ви-ше-ни-я-та