навъ̀тре
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре.
2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.
1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре.
2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.
Грешни изписвания (3)
- навътри
- нъвътре
- нъвътри