навло

Речник на българския език

на̀вло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. на̀вла, ср. Плащане за предоставено право на наемане на кораб или за използване на част от него за превоз на товари.

Грешни изписвания (1)

  • навлу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нав-ло
членувано нав-ло-то
мн.ч. нав-ла
членувано нав-ла-та