навестител

Речник на българския език

навестител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вес-ти-тел
непълен член на-вес-ти-те-ля
пълен член на-вес-ти-те-лят
мн.ч. на-вес-ти-те-ли
членувано на-вес-ти-те-ли-те
бройна форма на-вес-ти-те-ли
звателна форма на-вес-ти-те-лю