набъбря

Речник на българския език

1. набъбря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • набъбръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-бъб-ря на-бъб-рим
2 лице на-бъб-риш на-бъб-ри-те
3 лице на-бъб-ри на-бъб-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-бъб-рих на-бъб-рих-ме
2 лице на-бъб-ри на-бъб-рих-те
3 лице на-бъб-ри на-бъб-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-бъб-рех на-бъб-рех-ме
2 лице на-бъб-ре-ше на-бъб-рех-те
3 лице на-бъб-ре-ше на-бъб-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набъбрил съм набъбрила съм набъбрило съм набъбрили сме
2 лице набъбрил си набъбрила си набъбрило си набъбрили сте
3 лице набъбрил е набъбрила е набъбрило е набъбрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набъбрил бях набъбрила бях набъбрило бяхме набъбрили
2 лице беше набъбрил беше набъбрила беше набъбрило бяхте набъбрили
3 лице беше набъбрил беше набъбрила беше набъбрило бяха набъбрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набъбря ще набъбрим
2 лице ще набъбриш ще набъбрите
3 лице ще набъбри ще набъбрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набъбрил ще съм набъбрила ще съм набъбрило ще сме набъбрили
2 лице ще си набъбрил ще си набъбрила ще си набъбрило ще сте набъбрили
3 лице ще е набъбрил ще е набъбрила ще е набъбрило ще са набъбрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набъбря щяхме да набъбрим
2 лице щеше да набъбриш щяхте да набъбрите
3 лице щеше да набъбри щяха да набъбрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набъбрил щях да съм набъбрила щях да съм набъбрило щяхме да сме набъбрили
2 лице щеше да си набъбрил щеше да си набъбрила щеше да си набъбрило щяхте да сте набъбрили
3 лице щеше да е набъбрил щеше да е набъбрила щеше да е набъбрило щяха да са набъбрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набъбрел съм набъбрела съм набъбрело съм набъбрели сме
2 лице набъбрел си набъбрела си набъбрело си набъбрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набъбрил съм набъбрила съм набъбрило съм набъбрили сме
2 лице набъбрил си набъбрила си набъбрило си набъбрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набъбрил била съм набъбрила било съм набъбрило били сме набъбрили
2 лице бил си набъбрил била си набъбрила било си набъбрило били сте набъбрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набъбря щяла съм да набъбря щяло съм да набъбря щели сме да набъбрим
2 лице щял си да набъбриш щяла си да набъбриш щяло си да набъбриш щели сте да набъбрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набъбрил щяла съм да съм набъбрила щяло съм да съм набъбрило щели сме да сме набъбрили
2 лице щял си да си набъбрил щяла си да си набъбрила щяло си да си набъбрило щели сте да сте набъбрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набъбрил бих набъбрила бих набъбрило бихме набъбрили
2 лице би набъбрил би набъбрила би набъбрило бихте набъбрили
3 лице би набъбрил би набъбрила би набъбрило биха набъбрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-бъб-ри на-бъб-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-бъб-рен
непълен член на-бъб-ре-ния
пълен член на-бъб-ре-ни-ят
женски род на-бъб-ре-на
членувано на-бъб-ре-на-та
среден род на-бъб-ре-но
членувано на-бъб-ре-но-то
множествено число на-бъб-ре-ни
членувано на-бъб-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бъб-рил
непълен член на-бъб-ри-лия
пълен член на-бъб-ри-ли-ят
женски род на-бъб-ри-ла
членувано на-бъб-ри-ла-та
среден род на-бъб-ри-ло
членувано на-бъб-ри-ло-то
множествено число на-бъб-ри-ли
членувано на-бъб-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бъб-рел
женски род на-бъб-ре-ла
среден род на-бъб-ре-ло
множествено число на-бъб-ре-ли

2. набъбря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набъбря е производна форма на набъбрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. набъбря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набъбря е производна форма на набъбрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. набъбря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набъбря е производна форма на набъбрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).