набухва̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
набухва̀телят, набухва̀теля, мн. набухва̀тели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им.
Грешни изписвания (15)
- набофател
- набофатил
- набохвател
- набохватил
- набуфател
- набуфатил
- набухватил
- нъбофател
- нъбофатил
- нъбохвател
- нъбохватил
- нъбуфател
- нъбуфатил
- нъбухвател
- нъбухватил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-бух-ва-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | на-бух-ва-те-ля | |
| пълен член | на-бух-ва-те-лят | |
| мн.ч. | на-бух-ва-те-ли | |
| членувано | на-бух-ва-те-ли-те | |
| бройна форма | на-бух-ва-те-ля | |
| звателна форма | — | |