набухвател

Речник на българския език

набухва̀тел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

набухва̀телят, набухва̀теля, мн. набухва̀тели, м. Вещество, което се поставя в тестени изделия, за да увеличи обема им.

Грешни изписвания (15)

  • набофател
  • набофатил
  • набохвател
  • набохватил
  • набуфател
  • набуфатил
  • набухватил
  • нъбофател
  • нъбофатил
  • нъбохвател
  • нъбохватил
  • нъбуфател
  • нъбуфатил
  • нъбухвател
  • нъбухватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бух-ва-тел
непълен член на-бух-ва-те-ля
пълен член на-бух-ва-те-лят
мн.ч. на-бух-ва-те-ли
членувано на-бух-ва-те-ли-те
бройна форма на-бух-ва-те-ля
звателна форма