набразден

Речник на българския език

1. набраздѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • набръзден
  • нъбразден
  • нъбръзден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. наб-раз-ден
непълен член наб-раз-де-ния
пълен член наб-раз-де-ни-ят
ж. р. наб-раз-де-на
членувано наб-раз-де-на-та
ср. р. наб-раз-де-но
членувано наб-раз-де-но-то
мн. ч. наб-раз-де-ни
членувано наб-раз-де-ни-те

2. набразден — мин. страд. прич. м. р.

набразден е производна форма на набраздя (мин. страд. прич. м. р.).