мях

Речник на българския език

мях — съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

мехъ̀т, меха̀, мн. меховѐ, (два) мя̀ха, м.
1. Торба от животинска кожа. Мях със сирене.
2. Кожено духало за огън. Ковашки мях.
3. Разг. Ирон. Корем, търбух.

Грешни изписвания (1)

  • мъх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мях
непълен член ме-ха
пълен член ме-хът
мн.ч. ме-хо-ве
членувано ме-хо-ве-те
бройна форма мя-ха
звателна форма —

Връзки