мяучещ

Речник на българския език

1. мяу̀чещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мяучищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мя-у-чещ
непълен член мя-у-че-щия
пълен член мя-у-че-щи-ят
ж. р. мя-у-че-ща
членувано мя-у-че-ща-та
ср. р. мя-у-че-що
членувано мя-у-че-що-то
мн. ч. мя-у-че-щи
членувано мя-у-че-щи-те

2. мяучещ — сег. деят. прич. м. р.

мяучещ е производна форма на мяуча (сег. деят. прич. м. р.).