мъчещ

Речник на българския език

1. мъ̀чещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • мъчешт
  • мъчишт
  • мъчищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-чещ
непълен член мъ-че-щия
пълен член мъ-че-щи-ят
ж. р. мъ-че-ща
членувано мъ-че-ща-та
ср. р. мъ-че-що
членувано мъ-че-що-то
мн. ч. мъ-че-щи
членувано мъ-че-щи-те

2. мъчещ — сег. деят. прич. м. р.

мъчещ е производна форма на мъча (сег. деят. прич. м. р.).