мъченица

Речник на българския език

мъченѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. мъченѝци, ж. Жена мъченик.

Грешни изписвания (7)

  • маченица
  • маченицъ
  • мачиница
  • мачиницъ
  • мъченицъ
  • мъчиница
  • мъчиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-че-ни-ца
членувано мъ-че-ни-ца-та
мн.ч. мъ-че-ни-ци
членувано мъ-че-ни-ци-те
звателна форма мъ-че-ни-це