мътило

Речник на българския език

1. мътѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. мътѝла, ср.
1. Място, където птиците мътят; полог.
2. Птичетата, измътени едновременно като едно поколение; люпило.

Грешни изписвания (3)

  • матило
  • матилу
  • мътилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-ти-ло
членувано мъ-ти-ло-то
мн.ч. мъ-ти-ла
членувано мъ-ти-ла-та

2. мътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

мътило е производна форма на мътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. мътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

мътило е производна форма на мътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).