мътеница

Речник на българския език

1. мъ̀теница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Остатък от обезмаслено мляко.
2. Напитка от кисело мляко с вода.
3. Мътна течност.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • мътенеца
  • мътенецъ
  • мътеницъ
  • мътинеца
  • мътинецъ
  • мътиница
  • мътиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-те-ни-ца
членувано мъ-те-ни-ца-та
мн.ч. мъ-те-ни-ци
членувано мъ-те-ни-ци-те
звателна форма

2. Мъ̀теница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Мътенеца
  • Мътенецъ
  • Мътеницъ
  • Мътинеца
  • Мътинецъ
  • Мътиница
  • Мътиницъ