мъстител

Речник на българския език

мъстѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мъстѝтелят, мъстѝтеля, мн. мъстѝтели, м. Остар. Човек, който мъсти; отмъстител.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • мастител
  • маститил
  • мъститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъс-ти-тел
непълен член мъс-ти-те-ля
пълен член мъс-ти-те-лят
мн.ч. мъс-ти-те-ли
членувано мъс-ти-те-ли-те
бройна форма мъс-ти-те-ли
звателна форма мъс-ти-те-лю