мъртвороден

Речник на българския език

мъ̀ртвородѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мъ̀ртвородѐна, мъ̀ртвородѐно, мн. мъ̀ртвородѐни, прил. Умрял, преди да се роди; роден мъртъв. Мъртвородено дете.

Грешни изписвания (3)

  • мъртворуден
  • мъртвуроден
  • мъртвуруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мър-т-во-ро-ден
непълен член мър-т-во-ро-де-ния
пълен член мър-т-во-ро-де-ни-ят
ж. р. мър-т-во-ро-де-на
членувано мър-т-во-ро-де-на-та
ср. р. мър-т-во-ро-де-но
членувано мър-т-во-ро-де-но-то
мн. ч. мър-т-во-ро-де-ни
членувано мър-т-во-ро-де-ни-те