мънисто

Речник на българския език

мънѝсто съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. мънѝста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит.
прил. мънѝстен, мънѝстена, мънѝстено, мн. мънѝстени. Мънистена огърлица.

Грешни изписвания (3)

  • манисто
  • манисту
  • мънисту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-нис-то
членувано мъ-нис-то-то
мн.ч. мъ-нис-та
членувано мъ-нис-та-та