мъзга

Речник на българския език

мъзга̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Сок, който тече под кората на дърветата.
2. Прен. Млада, буйна кръв.

Грешни изписвания (3)

  • мазга
  • мазгъ
  • мъзгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъз-га
членувано мъз-га-та
мн.ч. мъз-ги
членувано мъз-ги-те
звателна форма