мъжец

Речник на българския език

мъжѐц — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. мъжцѝ, (два) мъжѐца, м. Заострен заден край на мекото небце.

Грешни изписвания (1)

  • мажец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-жец
непълен член мъ-же-ца
пълен член мъ-же-цът
мн.ч. мъж-ци
членувано мъж-ци-те
бройна форма мъ-же-ца
звателна форма —

Връзки