мушканица

Речник на българския език

му̀шканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. му̀шканици, ж. Разг. Блъскане, мушкане.

Грешни изписвания (7)

  • мушканеца
  • мушканецъ
  • мушканицъ
  • мушкънеца
  • мушкънецъ
  • мушкъница
  • мушкъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. муш-ка-ни-ца
членувано муш-ка-ни-ца-та
мн.ч. муш-ка-ни-ци
членувано муш-ка-ни-ци-те
звателна форма