мушика

Речник на българския език

мушѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Диал.
1. Червей дървояд.
2. Мека сърцевина на дърво.

Грешни изписвания (3)

  • мошика
  • мошикъ
  • мушикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ши-ка
членувано му-ши-ка-та
мн.ч. му-ши-ки
членувано му-ши-ки-те
звателна форма