мухтар

Речник на българския език

мухтар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мух-тар
непълен член мух-та-ря
пълен член мух-та-рят
мн.ч. мух-та-ри
членувано мух-та-ри-те
бройна форма мух-та-ри
звателна форма мух-та-рю