мухабетчия

Речник на българския език

мухабетчия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мухабетчиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ха-бет-чия
непълен член му-ха-бет-чи-я-та
пълен член му-ха-бет-чи-я-та
мн.ч. му-ха-бет-чии
членувано му-ха-бет-чи-и-те
бройна форма му-ха-бет-чии
звателна форма му-ха-бет-чи-йо