мухабетче

Речник на българския език

мухабетче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ха-бет-че
членувано му-ха-бет-че-то
мн.ч. му-ха-бет-че-та
членувано му-ха-бет-че-та-та