мухабет

Речник на българския език

мухабет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ха-бет
непълен член му-ха-бе-та
пълен член му-ха-бе-тът
мн.ч. му-ха-бе-ти
членувано му-ха-бе-ти-те
бройна форма му-ха-бе-та
звателна форма