муха

Речник на българския език

1. муха̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мухѝ, ж.
1. Общо название на двукрили насекоми. Конска муха.
2. Прен. Състезател в най-лека категория.
същ. умал. мушѝца, мн. мушѝци, ж. (в 1 знач.).
Имам мухи в главата. — Глупав съм, лекомислен съм.
Лапам мухите. — Бездействам, не върша нищо.
Правя от мухата слон. — Преувеличавам силно.
Пускам мухата (на някого). — Внушавам, втълпявам нещо; подстрекавам някого.
Като конска муха. — Много нахален, досаден.

Грешни изписвания (3)

  • моха
  • мохъ
  • мухъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-ха
членувано му-ха-та
мн.ч. му-хи
членувано му-хи-те
звателна форма

2. муха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

муха е производна форма на мухам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. муха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

муха е производна форма на мухам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. муха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

муха е производна форма на мухам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).