мутантен

Речник на българския език

мутантен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. му-тан-тен
непълен член му-тан-т-ния
пълен член му-тан-т-ни-ят
ж. р. му-тан-т-на
членувано му-тан-т-на-та
ср. р. му-тан-т-но
членувано му-тан-т-но-то
мн. ч. му-тан-т-ни
членувано му-тан-т-ни-те