мутант

Речник на българския език

мута̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. мута̀нти, (два) мута̀нта, м. Организъм, претърпял мутация.

Грешни изписвания (1)

  • мотант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-тант
непълен член му-тан-та
пълен член му-тан-тът
мн.ч. му-тан-ти
членувано му-тан-ти-те
бройна форма му-тан-ти
звателна форма му-тан-те