мустачки

Речник на българския език

муста̀чки съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн.
1. Умалително от мустаци.
2. Тънки израстъци при растенията за залавяне. Мустачките на лозата се бяха увили о телта.

Грешни изписвания (3)

  • мостачке
  • мостачки
  • мустачке

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. мус-тач-ки
членувано мус-тач-ки-те