мусон

Речник на българския език

мусо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мусо̀ни, (два) мусо̀на, м. Тропически вятър, който през зимата духа от сушата към морето, а през лятото — от морето към сушата.

Грешни изписвания (1)

  • мосон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-сон
непълен член му-со-на
пълен член му-со-нът
мн.ч. му-со-ни
членувано му-со-ни-те
бройна форма му-со-на
звателна форма