мускетар

Речник на българския език

мускета̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

мускета̀рят, мускета̀ря, мн. мускета̀ри, м. Истор.
1. Средновековен войник, въоръжен с мускет.
2. Френски войник от дворянски произход, който служи в кралската гвардия. Тримата мускетари.
прил. мускета̀рски, мускета̀рска, мускета̀рско, мн. мускета̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • москетар
  • москитар
  • мускитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мус-ке-тар
непълен член мус-ке-та-ря
пълен член мус-ке-та-рят
мн.ч. мус-ке-та-ри
членувано мус-ке-та-ри-те
бройна форма мус-ке-та-ри
звателна форма мус-ке-та-рю