мус

Речник на българския език

мус — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

му̀сът, му̀са, само ед., м. Вид десерт, приготвен от разбити на пяна плодове, мляко и яйца. Шоколадов мус.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мус
непълен член му-са
пълен член му-сът
мн.ч. му-со-ве
членувано му-со-ве-те
бройна форма му-са
звателна форма —

Връзки