му̀мия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. му̀мии, ж.
1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия.
2. Прен. Много слаб и сух човек с неподвижно, безизразно лице.
• Като мумия. 1. — (мълча) Стоя, без да говоря, гледам безмълвно.
2. (стоя) Неподвижно и безмълвно.
1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия.
2. Прен. Много слаб и сух човек с неподвижно, безизразно лице.
• Като мумия. 1. — (мълча) Стоя, без да говоря, гледам безмълвно.
2. (стоя) Неподвижно и безмълвно.
Грешни изписвания (5)
- мумеа
- мумеъ
- мумея
- мумиа
- мумиъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | му-мия | |
|---|---|---|
| членувано | му-ми-я-та | |
| мн.ч. | му-мии | |
| членувано | му-ми-и-те | |
| звателна форма | — | |