музикознание

Речник на българския език

музикозна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Дял от изкуствознанието, който изучава историята и теорията на музиката. Българско музикознание.

Грешни изписвания (7)

  • мозекознание
  • мозекузнание
  • мозикознание
  • мозикузнание
  • музекознание
  • музекузнание
  • музикузнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-зи-коз-на-ние
членувано му-зи-коз-на-ни-е-то
мн.ч. му-зи-коз-на-ния
членувано му-зи-коз-на-ни-я-та