музикант

Речник на българския език

музика̀нт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. музика̀нти, м. Човек, който е специалист по музика или свири на инструмент.
прил. музика̀нтски, музика̀нтска, музика̀нтско, мн. музика̀нтски.

Грешни изписвания (3)

  • мозекант
  • мозикант
  • музекант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-зи-кант
непълен член му-зи-кан-та
пълен член му-зи-кан-тът
мн.ч. му-зи-кан-ти
членувано му-зи-кан-ти-те
бройна форма му-зи-кан-ти
звателна форма му-зи-кан-те