муезин

Речник на българския език

муезѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. муезѝни, м. Мохамедански служител, който призовава от минарето за молитва.

Грешни изписвания (3)

  • моезин
  • моизин
  • муизин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. му-е-зин
непълен член му-е-зи-на
пълен член му-е-зи-нът
мн.ч. му-е-зи-ни
членувано му-е-зи-ни-те
бройна форма му-е-зи-на
звателна форма